14 февруари 2012, вторник

Young Blood по Xraydio

Здравейте! Честит празник на тези които празнуват (каквото и да празнуват). Аз празнувам, защото времето е хубаво (около 0 градуса е и е слънчево). Също така днес ще отбележим старта на най-новото предаване за хардкор и сродните му по Xraydio. Описанието ще го копирам, защото нещо ме мързи да пиша, а и Д. се е справил добре.

Въпросните тези хорица от Young Blood си направиха и радио предаване. Което разбира се е за хардкор музика. От 1980та до днес, от цял свят(буквално). Дебютното им предаване ще се излъчи във вторник, 14 февруари, от 20:00 часа по XRAYDIO .
Който не успее да го слуша в уречения час, няма страшно, предаването ще бъде качено в сайта на радиото и ще може да бъде слушано по всяко време. В първото предаване ще чуете 30 парчета на 30 банди от 27 различни държави, сред които Казакстан, Азербайджан, ЮАР, Израел, Украйна, Франция, Сингапур и т.н. В най-добрия случай, предаването ще се излъчва 2 пъти в месеца, както вече споменах по-горе, във вторник вечер от 20:00. И все пак просто от време на време отваяйте следния линк за да проверявате за нови предавания.





Само ще добавя, че сме записвали доста непрофесионално (с микрофон за pc), а и все още не сме усетили как става това с воденето на предаване, може би звучим малко сковано, но това ще се оправи с времето. Простете ни за тези неща мили хора! Бъдете сигурни, че влагаме доста усилия и имаме желание да записваме. Благодаря на Д. за търпението и забавните моменти. Също благодаря и на хората от Xraydio, че ни дадоха възможността да се изявим по този начин.



Хубав, весел и слънчев ден на всички!

05 февруари 2012, неделя

YBB

И тъй като е вече официално, реших да поспамя и тук. Young Blood Booking вече съществува и в интернет. За сега само с профил във facebook, но по-нататък може да се измисли и нещо друго.
Главната цел е ясна - организиране на концерти на чужди и наши банди, в Пловдив. Всъщност не е само това. Искаме да привлечем колкото се може повече хора към нашата идея, както по-младите, така и по-възрастните. Защото искаме ъндърграунд сцената в Пловдив да се развива, да виждаме все повече нови лица, както на сцената, така и пред нея. Но за това ще са нужни усилия и от двете страни. Трудно е да се опитваш да правиш нещо за хората, а те да не го виждат или да го пренебрегват. За щастите скоро няма да се откажем, защото вярваме, че нещата ще се променят.
Ето и линк към страницата ни: www.facebook.com/youngbloodbooking


Следващото шоу, което сме подготвили е на 15 февруари, в Пъзела. Ето и постера за него:



Повече инфо за самите групи:
A Strength Within
DFTS, DFTS

Скоро ще пиша за още едно интересно нещо свързано с YB. So stay tuned!

19 януари 2012, четвъртък

Scene is to be seen (2)

Честно казано, нямахме конкретни очаквания за вечерта. Искахме да видим новия клуб  Stage 51, а и ни беше интересно да посетим такъв тип концерт. Все пак от доста време не ни се беше случвало. На входа имаше към десетина човека, а вътре бяха поне 70-80. Останахме доста изненадани. Разбира се средната възраст на посетителите беше 15-16, което е обяснимо. Почувствах се малко не на място. Все пак последният път когато съм била на концерт с хора на тази възраст беше доста отдавна. Сега малко за самия клуб - просторно помещение, хубава сцена, добър звук, а това, че там пушенето е забранено го прави още по-привлекателно място за такъв тип мероприятия (поне аз съм на това мнение). Не случайно се нарича Център за сценични изкуства Stage 51. Не е някой бардак, в който отиваш да се натряскаш, да се осмърдиш на цигари и да си тръгнеш. Определено има замисъл в цялата работа. А и след като говорихме със собственика, нещата ни станаха още по-ясни. Сега и за самия концерт - първи на сцената се качиха Downer Kill - ученическа банда от Пловдив. Честно казано, не знам нищо за тях. Предполагам са се сформирали скоро, защото по-голямата част от репертуара им бяха кавъри. Свириха неща на Metallica, Paramore, Anti-Flag. Доста прилично се справиха младежите. Дори по-едно време изкараха цигулки, което ме наведе на мисълта, че се занимават с музика сериозно. Със сигурност им трябва още опит, но беше ясно на всички, че са любимци на публиката. След тях свириха Soundbleed от Асеновград. Не чух много от техния сет, но определено не са загубили звученето си. Наистина не мога да кажа повече, защото не присъствах на цялото им представяне.
Тръгнахме си по-рано от малките (голяма ирония, нали?) :)

P.S. 21 са новите 18

07 януари 2012, събота

Song of the day

Намерих музиката, която отговаря на душевното ми състояние в момента.





03 януари 2012, вторник

Scene is to be seen (1)


Това ще са нещо като "записки с впечатления" от концертите на които съм била. Жалко, че не съм се сетила по-рано да ги правя. Била съм на неверояти концерти, видяла съм любими банди, но споменът за тях май започва да избледнява. Та, ще пиша за нещата, които съм почувствала, видяла и са останали в мен. От сега казвам, че не съм никак добра в писането на ревюта, за това, това не са ревюта на концерти, а просто моите скромни впечатления.

Вчера беше третото шоу, което организирахме с Д.
От скоро се занимаваме с това, но вече сме наясно с трудностите, които съпътстват такива събития. Най-голямото разочарование за нас беше посещаемостта (отново). При 40 people attending и 40 may be, очаквахме да се появят поне 30 човека. Е, да ама и този път не стана. Едвам събрахме 20 входа. Огромно БЛАГОДАРЯ на хората от други градове, дошли да видят бандите, да видят нас и да ни подкрепят. Да дойдеш на концерт не е само да си мръднеш задника (с извинение) от вас, да видиш няколко приятеля и да жулиш бира цяла вечер. Това е уважение. Уважение към хората, които представят изкуството си, които са били хиляди километри и преживяли какви ли не глупости, за да сврият пред теб. Мисля да спра с тази тема, защото имам много какво да кажа. Може би ще го направя в някой друг пост.

Да продължа нататък.. Като по чудо германците дойдоха навреме. Имаме едно на ум винаги, защото често се случва бандите да закъсняват с по 2-3-4 часа. Та и концертът не почна с голямо закъснение. Нямаше и да има такова, ако не чакахме да се съберат повечко хора. S!ckflag бяха първи. Признавам, че не бих си ги пуснала вкъщи, но на живо винаги ми е приятно да ги гледам. Момчетата свирят много стабилно и са една от малкото подобни групи, които не са ми скучни. След тях бяха Distinct Cult. Преди концерта чух няколко техни записа. Не ми направиха впечатление. Траш/дет метъл с блек елементи или нещо такова. Отново не по моя вкус. На живо обаче ми въздействаха по друг начин. През цялото време не отлепях поглед от вокала/китарист, другия китарист...абе цялата банда. Песните им бяха малко дългички и ми омръзваха по някое време, но какво ли разбирам аз от такъв тип музика :) Все пак, готини бяха, и ако имаше повече метъли, със сигурност щяха да се накефят. CN Roundhouse Kick свириха последни. Нищо общо с това, което бях слушала преди това. Някаква смесица от хардкор с пост-рок моменти, тежки вокали... Абе, една мешавица пълна. Все още не мога да разбера дали ми е харесало или не. Но май по-скоро ми хареса. Свириха с много енергия, което винаги прави бандата още по-готина отколкото е. Та, това е накратко. Хубава вечер беше. Доста студена, но преживяното ти стопля сърцето, а това май е напълно достатъчно.


И не забравяйте да погледнете тук:

CN Roundhouse Kick
http://cnroundhousekick.wordpress.com/
http://soundcloud.com/cn-roundhouse-kick

Distinct Cult
http://www.myspace.com/distinctcult

S!ckflag
http://www.myspace.com/sickflag1
http://dox.bg/files/dw?a=823079b3c9 - Brain Modification за свободно сваляне

31 декември 2011, събота

"Здравейте в последния ден на 2011 година!"

Равносметка? Не. Защо хората трябва да си правят равносметка за изминалата година в края й? Не виждам смисъл. Та то времето си тече, с равносметка или без. Важното е какво ще решиш да направиш сега. Защо да чакаш Новата Година, за да промениш нещо в живота си? Това трябва да се случва всеки ден. Та, до тук с тази пуста  равносметка.

Сега да кажа с какво запомних 2011.






Да, протестиращият. Не случайно Time са го избрали за "човек на годината". Не мисля, че е нужно да се впускам в обяснения и да разказвам неща, които вече са ви ясни. За една година имаше толкова протести по света, колкото може би не е имало в съзнателния ми живот. Някои от тях бяха от голямо значение, други може би не толкова, но тук е важно друго - хората са започнали да мислят за себе си и да се борят за правата си.

Да видим, какво щях да казвам....А, да. Май трябва да си пожелая нещо. Все пак 2012 може да ни е последната година хахаха. Всъщност искам куп неща. Искам много щастливи момени, ама много! Искам най-после да имам възможността да гледам любимата си група на живо. Искам да виждам майка си по-често. Искам да прекарвам повече време с любимите си хора. Искам да чета повече. Искам да бъда по-организирана и да влагам енергията си в смислени неща. Искам да постигам целите си и да не се отказвам, докато това не се случи. Искам...искам... много искам! Сигурно мога да продължа до утре с тези неща, за това да кажем, че са достатъчни.

Исках да пиша още, но забравих какво (винаги става така). Ами освен да ви/си пожелая Весела Нова Година, друго не остана.

Бъдете здрави!






29 декември 2011, четвъртък

Дописа ми се.

От няолко дена усещам нуждата да пиша някъде, да пиша нещо, каквото и да е. Мислих за нов блог, но в крайна сметка реших, че така или иначе имам един (изоставен), няма смисъл да създавам друг и да го зарежа след месец, два. Пък и кой ли (ще) го чете. По-скоро аз си се смея на старите постове. Може би това е една от причините, поради които спирам да пиша. След време моите писания ми се струват смешни и глупави. Друга причина е непостоянноста ми. Въпреки че съм голям инат, все още не успявам да се задържа дълго време на една вълна. Сигурно ми омръзва или виждам, че няма смисъл, няма развитие. А това толкова ме дразни. Вече знам какво ще си пожелая за Новата Година!
Та, май ще съм по-редовна тук. Ще търся вдъхновение и смисъл. Като казах смисъл, се сетих за това:

"Онзи, който умее да намира смисъл за своя живот като цяло успявя по-добре не само да преодолява конкретни трудности, но дори да оцелява в изключително тежки ситуации. Смисълът лекува, твърди Франкъл. Затова човек трябва да положи усилия,за да открие онзи смисъл за своя живот, който ще му помага да оцелява и да живее.."